* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Пенке ле, мари, весден е Пенка
жънала и с майка си са й карала:
- Аз ще се, майко, потурча,
мене ми, майко, омръзна
лете по чужди стърнища,
зиме по чужди станове.
Мама на Пенка думаше:
- Недей се, Пенке, потурчва,
турската й вяра проклета,
тя не знай делник, ни празник,
ни кога й света неделя.
Пенка майка си не слуша,
а че са Пенка потурчи.
В петък са Пенка потурчи,
в събота - Пенка на баня,
в неделя - бяла кадъна.
В неделя рано й ранила,
отишла й сено да сбира.
Сбирала Пенка до пладне,
зачула песня българска,
българска песня на хоро.
Викнала, та заплакала:
- Да се провали, проседне,
който майка си не слуша!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020