* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка на майка думаше:
- Аз кье се, мале, потурча, (2)
по турчин, мале, кье бегам.
Майка на Радка продума:
- Недей се, Радке, потурчва,
турска е вяра проклета,
не знае празник, ни делник,
не знае света неделя.
Петък е Радка бегала,
събота кадъновала,
в неделя рано станала,
бела погача омеси,
тънка баница източи,
нарами сърпа на рамо
и си на нива отиде.
Ем жние Радка, ем пее.
Къ си видела, дочула
българки моми хубави,
дек идат моми, дек пеят,
на Радка се нажалило,
викнала Радка да плаче.
Моми й велят, говорят:
- Не плачи, Радке, не плачи,
кога ти майка ти редеше,
а ти майка си не слуша,
по турчин, Радке, избега,
та си вярата промени.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020