* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка на мама си думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча
за бяло турче чифчийче.
Мама на Радка думаше:
- Недей се, Радке, потурчва,
че турско не е хубаво,
турците празник не знаят,
нито пък света неделя.
Радка мама си не слуша,
в петък се Радка потурчи,
събота Радка кадънкувала.
Неделя рано станала,
бели хлябове омесила
и на нива тя отнесла.
Из пътя като вървеше,
чула българки да пеят,
да пеят и да се веселят.
Викна Радка да плаче:
- Майно ле, мила майно ле,
защо ме, мамо, остави,
остави, още разреши
аз да се, мамо, потурча,
потурча, мамо, заробя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020