* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Маринка мама думаше:
- Мене ми, мамо, омръзна -
ката година слугиня,
ката неделя в черкова,
аз ще се, мамо, потурча,
потурча, да покадънувам.
Мама Маринке дума:
- Не се, Маринке, потурчвай,
турската й вяра лошава
и на лошаво мирише,
на осланена коприва
и на бъзе попарено.
Ах гиди, вяра българска,
барем на хубаво мирише,
на бял, на червен трендафил
и на самороден босилек!
Маринка майка си не слуша;
в петък се Маринка потурчи,
в събота й кадънувала,
в неделя рано станала,
станала и главата умила,
ситно и дребно се оплела,
вдигнала вила на рамо,
в росни ливади отишла
косено сено да избира,
сбирала й сено до пладне,
от пладне викнала да плаче:
- Клета му е душа, проклета,
който майка си не слуша!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020