* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Вяра мама си думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча,
ще взема, мамо, Османа!
Мама си Вяру думаше:
- Не вземай, Вяро, Османа,
че турската вяра й лошава
и на лошаво мирише!
Вяра мама си не слуша.
В петък се е потурчила,
в събота е кадънувала,
в неделя рано ранила,
бяло е пране опрала,
черно мазане замаза.
Грабнала вила на рамо
и на нивата отишла.
До пладне пяла, пластила,
от пладне викна да плаче:
- Нали ми, мамо, думаше:
"Не вземай, Вяро, Османа!"
Българско, че пак българско,
де да е вода студена, -
българи ще я напият;
де да е сянка дебела, -
българи ще я належат!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020