* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка на мама думаше:
- Гледай ме, мамо, гледай ме
аз ще се, майко, потурча,
потурча, турчин ще взема,
на висок чардак ще седя,
на писан пармак ще гледам,
жълти жълтици ще нижа,
на бяла гушка ще вържа!
Мама на Радка думаше:
- Недей се, Радке, потурча,
турското не е хубаво,
турската й вяра лошава,
тя на лошаво мирише,
на бъзе, на запарено!
Българска вяра хубава,
тя на хубаво мирише,
на пол трендафил га цъфне.
Българско, та пак българско!
Радка мама си не слуша,
ами се Радка потурчи
за едно младо турченце.
Петък са й Радка сгодила,
събота кадънувала,
в неделя рано ранила,
опекла фурна топъл хляб,
хубави гозби сготвила,
опрала и замазала,
грабнала вила дрянова,
преметна торба на рамо,
отиде в роснб ливаде
при нейни девет девера.
До пладне й сено пластила,
от пладне купи складила.
Брат й из пътя вървеше
и си на Радка думаше:
- Радке ле, сестро Радке ле,
туй ли са, Радке, чардаци,
туй ли ти са жълтиците -
босичка по косеното?
Радка се жалба нажали,
че викна Радка да плаче:
- Блазя на бели българки,
че знаят делник и празник,
и още света неделя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020