|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Мара на мама думаше:
- Мари, мамо, мър, мила мамо,
мен ми се векян додяло,
додяло и дотегнало
лете по чужди чакъми,
зиме по чужди дараци.
Аз ще се, мамо, потурча,
бяла ханъмка да стана -
на висок чардак да седя,
бяла коприна да точа,
жълти алтъни да нижа.
В петък го мама хортува,
в събота са потурчила.
В неделя са изкачила
на високите чардаци,
на дебелите дюшеци.
Бяла коприна затока,
жълти алтъни заниза.
Понделник пишман станала
и на българки блазосва:
- Бре, блазя на тей българки -
де къде ниви големи,
българки да ги зажънат;
де къде сенки дебели,
българки да ги олежат;
де къде води студени,
българки да ги напият!
Райкова могила, Свиленградско; жътварска - сутрин (СбНУ 62/2009,
№ 796 - "Потурчила се за по-лек живот, но съжалява").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|