|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Потурчила се Калина
през Великата неделя,
на първи Велик четвъртък.
Седна Калина да плаче;
турче Калини говори:
- Мълчи, Калино, не плачи,
тепърва щеш да плачеш!
Кога дойде ден Великден,
ден Великден, ден Гергьовден,
момите хоро же играят,
момци бял камък же мятат,
невести с кравай жа ходят
у кума и у девера;
тизе, мома Калино,
на висок чардак же сидиш,
бяла коприна да предеш,
да предеш и да препридаш,
жълти жълтици да нижеш
на твоето бяло гърло.
Радилово, Пещерско; великденска - хороводна (Илиев 1889, № 286
"Калина потурчена").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|