* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Мъри, мамо! / Пенка й вече омразна,
лято, по чужди стърнишки,
зима, по чужди станове.
Пенка иска да се потурчи,
бяла кадна да стане.
В петък се Пенка потурчи,
в събота бяла кадъна.
В неделя роно станала,
взела вила на рамо
и на нива отиде.
Взела сено да събира,
събирала, що е събирала,
до зелена планина,
кога стана зелена планина,
викнала, та запяла,
къде е вяра българска,
българско, та пак българско,
турската вяра кучешка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020