|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Неда на мама си думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча
бяла кадъна ще стана,
на висок чардак ще сидя,
жълти жълтици ще нижа,
бяла коприна ще тъка!
Мама на Неда думаше:
- Недей се, Недке, потурчва,
турскъта вяра лошава,
лошава, грозно мирише -
на сено, на запарено,
на бъзе, на опарено!
Недка мама си не слуша.
В петък се Недка потурчи,
в неделя рано ранила,
бяло си пране опрала,
топли хлябове опекла.
Обула й чехли на прябош,
грабнала й вила сенарка,
отишла й у росни ливади.
Пластила й Неда до пладне,
от пладне плакала и натяквала:
- Блазя на бели българки,
де има сянка дебела -
българки да я отлежат;
де има вода студена -
българки да я напият!
Клета му й душа, проклета,
който майка си не слуша!...
Раданово, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|