* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Янудо, гюзел Янудо!
Потурчила се е Януда
на пръвнийо ден Великден.
Как' си дойде ден Великден,
кинисало малко и големо,
малко и големо, старо и младо,
на църква да идат,
Христоса да чинат.
Януда га яд паднало,
яд паднало, жал добило,
че на църква не отива,
че Христоса не кье чуе,
и на буле натемиса:
- Натема ви, пусте буле,
що ми мене излъжахте,
от вяра ме отверите,
та ми мене потурчите.
Я глейте, глейте, кадуне!
Ка отиват на църквата
мало и големо, старо и младо.
Що немате ден Великден
и немате ден Гюргьовден.
Бре блазега тая вера,
що си има ден Великден,
ден Великден, ден Гюргьовден.
А вие лю един пущен байрам
и него не го знаете
кой ден ви е, кой не е!
На вишен Господ гледате,
сос куршум го поминувате!
Кадуне й велет, говоре:
- Мълчи, мълчи, Янудо!
Кье да дойде нашио байрам
и ние кье се премениме,
премениме, наредиме.
Януда вели-говори:
- Варай, варай, пусте буле!
Ем премениш, ем наредиш,
кой кье тебе да те види?
Да на църква ти кье идеш,
що немате пуста църква!
Я буле й сборуваха:
- Янудо, гюзел Янудо!
И ние имаме джамия.
Януда вели-говори:
- Варай, варай, пусте буле!
Вие с турци не се бъркате,
вие с християни не се бъркате,
дома седиш кукувица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020