* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Пенка майка си думаше:
- Мар, мамо, мар' мила мамо,
аз ще се, мамо, потурча,
бяла кадъна да стана,
черно фередже да нося,
на висок чардак да седя,
жълти жълтици да нижа.
Пенкинта стара майчица,
тя си на Пенка думаше:
- Недей се, Пенке, потурчва,
турска е вяра лошава,
те делник, празник не знаят,
ни кога е света неделя!
В петък се Пенка потурчи,
в събота бяла кадъна,
станала рано в неделя,
вземала вила на рамо,
отишла сено да сбира,
сбирала, що е сбирала,
тръгнала да си отива,
сред село хоро играят.
Пенка й много домъчня,
хвърлила фередже на мегданя
и се на хоро хванала,
викнала, та заплакала:
- Хей гиди, българско, та пак българско!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020