|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Радка майка си думаше:
- Аз ще се, майко, потурча,
та да се, майко отърва
от тая пуста работа!
Майка на Радка думаше:
- Недей се, Радке, потурчва,
та добро ли е турското, -
не знаят делник, ни празник,
нито пък света неделя!
Радка си майка не слуша,
та си се Радка потурчи.
В събота кадънувала,
в неделя рано станала,
девет е леба месила,
девет девери изпратила.
Вземала коса на рамо -
отишла сено да сбира.
До пладне Радка сбирала,
сбирала Радка и пела.
Отпладне Радка дочула,
дочула българки да пеят -
викнала, та заплакала:
- Проклето да е, триклето,
кое си майка не слуша,
както я ази не слушах!
Добре ми мама думаше:
"Недей се, Радке, потурчва,
та добро ли е турското?!
Дек има нива узрела -
българка ще ге зажъне,
дек има сенкя дебела -
българка ще ге излегне,
дек има вода студена -
българка ще ге напие!
Българско, та пак българско!"
Попица, Белослатинско (Манкова 2012, № 4.13).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|