* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Потурчила се Марийка,
Марийка бяла българка.
В петък се Марийка потурчи,
в събота е кадънувала.
В неделя е рано ранила
и си главата умила,
и си косата оплела
на дребни коси кадънски.
Замеси тесто кисело,
запали фурни големи,
изпекла бели погачи,
метнала фередже на глава.
Грабнала вила на рамо
отиде в росно ливаде
да събира сено косено,
да събира, да напластява.
Сбира Марийка до пладне,
от пладне викна да плаче:
- Клета му душа проклета,
който мама си не слуша!
Турската вяра лоша
и на лошо мирише, -
на бъзе, на попарено
и на осланена коприва.
Ай гиди вяра българска,
че на хубаво мирише, -
на ран миризлив босилек
и на черноока камшица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020