* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Неда на мама думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча,
бяла ханъма да стана,
на висок чардак да седя,
злато-коприна да преда.
Мама на Неда думаше:
- Не се, мър, Недо, потурчавй,
турската вяра - лошава,
тя на лошаво мирише -
на бъзе, на запарено,
на пръст, на бяла пръстница.
Петък се Неда потурчи,
събота - бяла ханъма.
Станала й рано в неделя,
бяло си пране опрала,
главата си й е умила,
задяна бяла къделя,
грабна си вила сенарка,
отишла е в росно ливаде,
да пласти сено косено.
Пластила Неда до пладне,
от пладне викна да плаче:
- Добро ми мама викаше,
защо не си я послушах.
Де има сено зелено,
българки да го нагазят;
де има вода студена,
българки да я напият,
де има сянка дебела,
българки да и използват.
Клет и проклет да е този,
кой си вярата продава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020