* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

- Ази ще се, мамо, потурча,
бяла кадъна ще стана,
на висок чардак ще седя,
ибришим конце ще суче,
жълти жълтици ще нижа.
Мама на Неда думаше:
- Недей се, Недо, потурчва,
турската вяра лошава,
на лошаво тя мирише,
на бъзе, на запарено.
Неда мама си не слуша,
в петък се Неда потурчи,
в събота бяла кадъна,
в неделя рано ранила,
грабнала вила сенарка,
отиде сено да пласти.
Пластила Неда до пладне,
от пладне викна да плаче:
- Блазя на бели българки,
де има сянка дебела,
българки да я отърлят,
де има вода студена,
българки да я напият.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020