* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка на мама думаше:
- Съндисах, мамо, бактисах
на тази пуста работа
аз ще се, мамо, потурча,
за турчин ще се оженя,
турското по е хубаво!
Мама на Радка думаше:
- Недей се, мамо, потурчва,
турското не е хубаво,
не знаят ни делник, ни празник,
нито пък света неделя!
Радка мама си не слуша.
Петък се Радка потурчи,
събота кадънувала,
в неделя рано станала.
Девет девера вдигнала,
рано на нива отишла
зелено сено да пластят.
Пластили що са пластили,
пластили от сутрин до пладне.
Като си глава вдигнала,
какво е Радка видяла -
българки хоро играели.
Викнала, че заплакала:
- Клета му душа проклета,
който мама си не слуша,
който татя си не пита!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020