|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Янка мане мо думаше:
- Мане мо, стара мане мо,
мане мо, дотегнало ми й
от чужда хурка да преда,
от чужди пусти станове
и чужди нивя да жъна.
Мане мо, ще се потурча.
Янкина мама думаше:
- Недей се, Янке, потурчва,
турската й вяра лошава,
тя на лошаво мирише,
на сухо бъзе варено
и на мънинки кученца.
Янка майка си не слуша,
в петък са Янка потурчи,
в събота й кадънувала,
в неделя рано ранила,
рано на нива отиде.
Жънала й, що е жънала,
до пладне Янка жънала,
гладничка Янка, жадничка.
Седнала й да си почива,
в село тъпан се чува.
Янка си жално заплака,
заплака, люто закълна:
- Да са проеедне и провали,
който майка си не слуша,
както аз мама не слушах,
не слушах и са потурчих.
Подвис, Карнобатско; жътварска (СбНУ 59/1994, № 404 - "Янка
на майка си думаше - 2").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|