* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка на мама думаше:
- Аз ще се, мале, потурча
бяла ханъма да стана,
на висок чардак ще стоя,
жълти жълтици да броя.
Мама си Радке думаше:
- Радке ле, дъще хубава,
недей се, Радке, потурчва,
турско е Радке, по-лошо.
Радка си мама не слуша,
в петък се Радка потурчи,
в събота Радка кадънувала,
в неделя рано станала,
облече нова премяна
сложила фередже на глава.
Сложила сърпа на рамо,
па отиде Радка на поле,
бяла пшеница да жъне.
До обяд Радка е жънала,
след обяд фередже хвърлила.
Викнала Радка да плаче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020