|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Салим Тодорке думаше:
- Тодорке, любе Тодорке,
станало й седем години,
откак се любим, Тодорке,
като се любим и лъжем.
Аз ще ти сватове проводя,
сватове да ми приемеш,
сватове да ми не връщаш!...
Казал е Салим, отишъл.
Баба му на път излезе,
Салим баба си думаше:
- Къде е, бабо, Тодорка?
- Няма я, няма Тодорка.
Самин си Салим отишъл,
на таван Тодорка намери.
Той на Тодорка думаше:
- Стягай се, стягай, Тодорке,
бяла кадъна ще станеш,
черно фередже ще носиш,
жълти жълтици ще нижеш,
на бяла гушка ще вържеш!
Павел, Свищовско; седенкарска (Стоин-ССБ 1931, № 1831).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|