* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

- Мари Стояне, Стояне,
пусто ми сърце таргнало,
да ида да са потурча
на беговите конаци.
На висок чордак да седя,
бяла коприна да преда,
на хурка на сребреница,
на златно булско вретено.
Стоян Калуди думаше:
- Либе хубаво, Калудо,
като ти сърце таргнало,
ти иди, та са потурчи -
от мен забрана да нема!
Като го чула Калуда
(тя била много безумна)
тя на конак си отиде,
отиде, та са потурчи.
В петък се е потурчила,
в събота е преседяла,
в неделя рано ранила
с бегови девет ратае,
та на ливаде отводат
зелено сяно да берат.
Стоян си стана в неделя,
та се хубаво премени,
премени дете Никола,
па го за ръка поведе
и в черкова отиде.
Във пътя стигна Калуда
със беговите ратае
и боса, и гологлава.
Детето мило заплака.
Стоян Калуди думаше:
- Наседя ли се, Калудо, на чордак
напреде ли са коприна?
Па бръкна Стоян в джебове,
даде й жълта жълтица,
купи си кърпа цървуле,
а Калудка му думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
ако бех ази безумна,
то ти бе, либе, разумен.
Защо ми акъл не даде?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020