* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Весден е Рада копала,
весден с майка си гълчала:
- Я зъ се, мамо, потурча,
бяла кадъна да стана,
на висок чардак да стоя,
на дебел дюшек да лежа,
бяла коприна да точа,
жълти алтъни да нижа!
Мама на Рада думаше:
- Недей се, Радо, потурча,
ами се, Радо, покаи
баш калугерка да станеш!
Рада мама си не слуша;
в петък са Рада потурчи,
в събота й кадънувала,
в неделя рано ранила,
месила пита просена,
обула свински цървули,
обвзела вила на рамо,
отишла сено да сбира.
Сбирала сяно до пладне,
от пладне купа сграждала,
па са викнала, изпяла:
- Благатки карагявурки,
га дойде света неделя,
тий ранят рано сутринтът,
па идат рано в черкови;
като се върнат оттамка:
де да е сянка дебела, -
гявурки зъ я излежат;
де да е вода студена, -
гявурки зъ я напият;
а тия пусти читаци
не знаят делник, ни празник!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020