|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Пазарила се Маринка,
селските свине да пасе,
по Юрушките гробища.
Юручета я замерят
и на Маринка думаха:
- Маринке, бяла българко,
я хвърли кривак от рамо,
че стани бяла ханъма,
ханъма бяла кадъна
На висок чардак да висиш,
жълта налема да точиш,
ибришим конци да сучеш.
жълти жълтици да нижеш,
на бяла шийка да вържеш.
Маринка си в къщи отиде
и на мама си думаше:
- Канят ме, мамо, викат ме,
бяла ханъма да стана,
ханъма бяла кадъна,
на висок чардак да стоя.
Мама Маринка думаше:
- Маринке, чедо, Маринке,
не бива, мама, не става.
Не си вярата предавай.
Турската вяра лошава.
Тя на лошаво мирише -
на бъзе и на коприва.
Българска вяра хубава,
тя на хубаво мирише,
на ран босилек в градинка.
Маринка мама не слуша.
Тя си главата умила
и се гладко оплела,
на седемдесет и седем плетунки.
В петък се е Маринка потурчила,
в събота е кадънувала.
В неделя е рано ранила,
месила и сготвила.
Вземала вила на рамо
и бяло бакраче в ръка.
Тя ще да иде отиде,
в буйно и росно ливади,
косено сено да събира,
косено още плъстено.
Кат' се от ливади връщала,
среща й идат дружчици,
дружчици бели българки.
Те на Маринка думаха:
- Маринке, бяла българко,
хубаво ли е турското?
Маринка дума дружчици:
- Турското не е хубаво,
то на лошаво мирише!
Клета му душа проклета,
който майка си не слуша,
ами си вярата продава!
Българско, че пак българско!
Орловец, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ); копривата - знак за
чужда вяра.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|