* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Рада майка си думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча,
че мене ми, мамо, додея
все людска работа,
лятно време на нива,
зиме на турски станове.
Майка Ради думаше:
- Работи, Радо, наваляй,
само не се потурчвай,
турчинско е все лошо,
турчин празник не знае,
неделя и днешна света неделя.
Не слуша Рада майка си,
в петък се Рада потурчи,
в събота бяла кадъна,
в неделя рано станала,
девет хляба месила,
в девет ги торби турила,
девет девера изпратила,
десети хляб за Радка.
Взела торба на глава
и на нива отишла,
до пладне Радка жънала,
жънала и пяла,
седнала да пладнува,
чула, че българки пеят.
От пладне Радка жънала,
жънала и плакала.
- Де-гиди българско,
де да е сянка дебела, -
българки ще я излежат;
де да е вода студена, -
българки ще я изпият!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020