* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Мама на Рада думаше:
- Не ходи Радо за вода,
водата ни е далече,
татарче си конче поеше.
Рада си мама не слуша,
взема си стомни шарени
за вода Рада отиде.
Татарче си там конче поеше:
- Добър ти вечер, татарче;
- Дал ти Бог, Радо ле;
Татарче си Ради думаше:
- Хай да се, Радо, потурчиш,
бяла ханъма да станеш,
на висок чадър да седиш,
жълти жълтици да редиш.
В петък се Рада потурчила,
в събота кадънувала,
в неделя рано станало
бели си хлябове опече,
взема си вила на рамо,
отишла сено да плъсти.
До обед сено пластила и пяла,
след обед чула българки да пеят,
много се Рада натъжи,
викнала и заплакала:
- Пусто му опустело турското,
кога не е българско!
Проклет да е всеки,
който си майка не слуша!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020