|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Марче мами си думаше:
- Мър мамо, додяло ми се й
лете от дълги чакъми,
зиме от чужди станове,
аз ще се, мамо, потурча,
бяла кадъна да стана,
кадъна, бяла ханъмка,
на висок чардак ще седя,
бяла налима да преда,
жълти алтъни да нижа!
Марчина мама думаше:
- Марчо льо, казъм мамина,
мър стой, Марчо льо, не думай,
недей се, майка, потурчай,
турската й вяра лошава,
тя на лошаво мирише,
на онещата мангуна -
дей-гиди, вяра българска,
тя на хубаво мирише,
на ситен-дребен босилек,
на ален катмер-каламвир!
Дей-гиди, вяра българска!
Недей се, марчо, потурчай,
таз зима ще те оженя,
таз зима, тази година!
Марче майка си не слуша,
мър че са Марче потурчи
на великата неделя,
на великия четвъртък.
В четвъртък булка станала,
два дена й кадънувала,
в неделя на Великдена,
турчинът дума на Марче:
- Марчо льо, бяла българка,
обличай черна вереджа,
завивай бели ашмаци,
двама на нива ше идем,
на нива просо да сеем! -
Марче си сълзи ронеше,
облякла черна вереджа,
завила й бели ашмаци.
Турчинът впрегна колата,
Марче на кола възлезе,
че са на нива отишли.
До пладне просо засели
и пак се назад върнали;
посред селото минали,
сред село хоро голямо.
Марче край хоро минува,
мър че са Марче провикна:
- Слушайте, мало й голямо,
който майка си не слуша,
проклета да му й душата!
Нови Пазар (СбНУ 47/1956, № 108 - "Марча се потурчва";
=БНТ 3/1961, с. 277 - "Марча се потурчва").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|