* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Мама на Радка думаше:
- Радке ле, мила мамина,
я ни се, мама, потурчай,
че турско ни е хубаво;
турската вяра мирише
на бъзе, на попарено.
Българско, че пак българско;
българска вяра мирише
на ситен, дребен босилек!
Радка мама си не слуша,
ах, че са Радка потурчи.
В петък са Радка потурчи,
в събота кадънувала,
в неделя рано станала,
упекла бели хлябуве,
вземала вила на рамо,
отишла в росно ливаде
с нейните девет девера.
Пластила й Радка и пяла
от сутрин, Радка, до обед.
Зачула й бели българки,
кат пеят песни български.
Викнала й Радка да плаче:
- Клета му й душа, проклета,
който мама си не слуша,
че си вярата потурчва.
Българско, че пак българско -
де има вода студена -
българки ще я напият,
де има трева зелена -
българки ще я нагазят
със тези млади момчета,
със тези млади българи,
със тези бели българки!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020