* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

- Аз ще се, мамо, потурча,
от тая пуста работа.
- Недей се, Радке, потурчва,
за добро ли е турското?
Не знаят делник, ни празник,
нито пък света неделя,
Радка майка си не слуша,
че взема та се потурчи.
В петък съй Радка сгодила;
в събота сватба вдигнала;
че стана рано в неделя
девет е хляба опекла,
черно е мазане мазала,
черно, кадънско мазне.
Че си главата умила
и си косата оплела
дребно кадънско плетене.
Че вдигна вила на рамо
отишла сено да сбира,
чула българки кът' пеят,
българско хоро играят.
Викнала Радка да плаче:
- Мене ми мама казваше:
недей се, Радке, потурча,
за добро ли е турското,
не знае делник, ни празник,
нито пък света неделя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020