|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Осман на Кера думаше:
- Искаш ме, Керо, искаш ме,
искаш ме и ще ме вземеш,
подире пишмана ще станеш!
Нашата вяра е лоша
и на лошо мирише, -
на бъзе и попарено,
и на коприва корена.
Вашата вяра е хубава
и на хубаво мирише, -
на бял, на черен трендафил
и на рехав зелен босилек.
Кера Османа не пита
в петък му Кера пристана,
в събота кадънувала,
в неделя рано станала,
метнала фередже на глава,
обула жълтите чехли на прага,
задигна вила на рамо,
сено отиде да събира.
Като събирала Кера, събирала,
като видя нейните другарки,
като започна Кера да плаче:
- Клета му и душа, проклета,
който хората не слуша.
Мийковци, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|