|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Рада мами си думаше:
- Аз ще се, мамо, оженя.
Българин няма да взема,
а най-турчин ще взема,
да се, мамо, отърва
от тази пуста работа.
Мене ми вече дотегна
лете по чужди стърнища,
зиме по чужди станове,
чуждата хурка да преда,
с нея да си печеля.
Мама на Радка думаше:
- Радке ле, мила мамина,
недей се мама потурчва,
турското е лоша работа.
Турците делник не знаят,
ни делник, Радке, ни празник,
само един байрам знаят
и него не знаят кога правят.
Радка си мама не слуша.
Петък се Радка потурчи,
събота й кадънувала
и в неделя рано ранила.
Девет й хляба омесила,
омесила и опекла.
Сложила й Радка цървули,
задянала й торба на рамо.
Отишла й в росно ливаде,
росно си сено да сбира.
До пладне сбирала и пяла,
от пладне Радка плакала.
Чула й български моми,
как пеят, на хоро отиват.
Викнала й запяла:
- Клета й му душа проклета,
който мама не слуша,
де-гиди вяра българска,
нийде я няма на тоя свят.
Милево, Старозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|