|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Макя Драгана плетеше,
бела Драгано, Драгано,
на мали врата в градина.
Макя Драгани думаше:
- Черко Драгано, Драгано,
що ти очите играят
и ти сърцето трепери?
Дали ще чедо да умреш,
или ще да полудееш?
Драгана майци говори:
- Майно ле, мила майчице,
като ме питаш, да кажа -
нито ще, мале, да умра,
нито ще да полудея,
турчин ще, мале, да взема.
Макя Драгани думаше:
- Черко Драгано Драгано,
не вземай, черко, турчина,
че турчин верно не либи,
ако те либи, не взема,
ако те вземе, не води,
ако те води, не храни.
Драгана майци думаше:
- Турчин ще, мале, да взема,
ако ще либи, не вземе,
ако ще води, не храни,
пак турчин, мамо, ще взема!
Макя Драгана кълнеше:
- Проклета да си, Драгано,
защо ми не си казала,
та турски дари да права,
я съм правила бугарски.
Като си това издума,
кочия хлопна на порти,
турци във двора влезнаха,
хрътки им в двора влезнаха.
Драгана на двор излезна.
Турците турски думаха,
булите булски думаха:
- Ние сме бели кадъни,
та пак сме жълти, зелени
като пазарска дунчица,
Драгана бела бугарка,
та па е бела-червена.
Драгана майци говори:
- Изувай, мале, легай си,
че се е вече стъмнило,
очите да си извиеш,
кат гледаш и да не виждаш,
що слушаш, мале, да н' чуеш.
Драгана от къщи избега
и турци са я отвели.
Осиково, Врачанско, дн. Миланово, Свогенско; на тлаки и седенки
(Стоин-ТВ 1928, № 2115).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|