* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Дотегнало е на Радка
цяла година в Румъня,
цяла неделя в черкови,
че речи Радка, Радке ле,
че речи да си изрече,
бяла кадъна да стане.
В събота е кадънувала,
в неделя е рано станала,
че се умила, оплела,
бяло е пране изпрала,
гладко мазани замазала,
метнала е на фередже на глава,
вдигнала е вила на рамо,
че си на полето отиде,
зимно сено да събира.
Свила се е силна вихрушка,
вдигна на Радка фереджето,
Радка се лошо уплаши,
май я глава заболя.
Викнала е Радка да плаче,
Божне ле, вишни Господи,
мене ми мама думаше:
"Недей се, Радке, обрича,
турското е, мама, лошаво,
не знаят делник и празник,
камо ли света неделя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020