|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Кера Османи думаше:
- Искам те, искам, Османе,
искам те, ще се потурча,
бяла ханъма да стана.
Осман на Кера думаше:
- Керо ле, бяла българко,
искаш ме, Керо, искаш ме,
подире пишман ще станеш!
Вашата вяра хубава
и на хубаво мирише,
на бял, на червен трендафил
и на дивен карамфил.
Нашата й вяра лошава
и на лошаво мирише,
на бъзе и на попарено
и на копривени корени.
Кера Османи пак дума:
- Искам те, искам, Османе,
искам те и ще те взема!
В петък се Кера потурчи,
в събота й кадънувала,
в неделя е рано ранила,
вдигнала й вила на рамо,
в росно ливаде ще иде,
дребно си сено да сбира.
Българските камбани биеха,
биеха и повтаряха,
нейните верни другарки,
облечени и пременени
във черква отиваха.
Кера ги на път пресрещна,
жално и милно заплака:
- Клета му й душа проклета,
който си вярата продава,
за турчин да се оженва!
Марян, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|