* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Тодора майка говори:
- Мале ле, стара мале ле,
вече ми, мале, омръзна
зиме по чужди огнища,
лете по чужди стърнища.
Аз мисля, мале, аз мисля,
вярата да си потурча,
бяла кадъна да стана,
на висок чардак да седя,
ситен маргарит да нижа.
Майка Тодора говори:
- Щерко Тодоро, Тодоро,
турска е вяра тежка,
не можеш си вяра потурчи!
Тодора майка не слуша,
в петък се потурчила,
в събота е преседяла,
в неделя е отишла с турци
сено да сбира.
До пладне е сено сбирала,
сбирала, още пяла.
От пладне й се глас зачул,
български моми пеели,
пеели, хоро играли.
Викна Тодора да плаче:
- Боже ле, мили Боже!
Защо си майка не слушах,
та си вярата потурчих!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020