* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Дене мо! / Денка на мама думаше:
- Мале мо, ще се потурча,
бяла кадъна да стана,
на висок чардак да стоя,
бяла коприна да преда,
жълти алтъни да нижа!
Мама на Дена думаше:
- Недей се, Дено, потурчва,
турската вяра й лошава,
не знаят делник, не празник,
ни кога й света неделя!
Дена майка си не слуша,
че се Дена потурчи,
бяла кадъна станала,
седяла и кадънувала.
Чула българки да пеят,
викнала, та й заплакала:
- Добре ми мама викаше:
"Недей се, Дено, потурчва!
За добро ли е турското!?
Българско, че пак българско!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020