* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка на мама думаше:
- Аз ки се, мале, оженя, (2)
по турчин, мамо, ки бегам.
Мама на Радка думаше:
- Недей се, Радке, потурчвай,
турчин си вяра не знае!
Радка мама си не слуша;
в петък е Радка бегала,
в събота е кадъновала,
в неделя рано станала,
източила тенка баница,
па си е сърпо вземала,
отишла жътва да си жние,
ем жние Рада, ем пее.
Па си е Радка дочула,
дочула моми българки,
дек' седят, Радо, дек' пеят,
то ги е Радка видела.
Викнала Радка да плаче.
Дружки на Радка думаха:
- На кого мама думаше,
а ти си мама не слуша,
та си вярата промени!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020