* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Мама Маринка думаше:
- Не се, Маринке, потурчвай,
не се, Маринке, изневеряй,
турската й вяра погана,
тя на лошаво мирише,
на копър и на монотър.
Хей гиди вяра българка,
тя на хубаво мирише,
на дребен черноок босилек,
на цариградски карамфил.
Маринка дума мама си:
- Думай ми, мале, какво щеш,
прави ме, мале, какво щеш,
пак ще се, мамо, потурча,
бяла кадъна да стана,
кадъна, мамо, ханъма,
хубава роба да нодя,
зелена фережа на снага,
тънка макрама на глава,
жълти месюве на крака,
на висок чардак да седя,
тютюн наргиле да пуша,
чаша с кафе да пия,
бяла коприна да преда,
жълти жълтици да нижа
и дребен, бистър маргарит
на бяло гърно да редя.
В петък се Маринка потурчи,
в събота кадънувала,
ранила рано в неделя,
свински цървули обула
наместо жълти месюве;
грабнала вила на рамо,
в росно ливаде отиде
зелено сено да сбира.
Хем сбира Маринка, хем плаче,
мама си люто кълнеше:
- Толкоз села и градовце,
няма ли българин за мене,
българска слугиня да стана -
най ме, мамо, ти даде
турска слугиня да стана,
турски деца да бавя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020