* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Потурчила се е Марийка,
Марийка, бяла райновка,
от Райновските колиби.
Петък се Марийка потурчи,
събота е кадънувала,
в неделя рано ранила,
че си главата умила,
опрала е дрехи върлина,
опече бели погачи,
на дребни се коси оплела,
надметна вержа на глава,
вземала е вила на рамо,
че ще иде в росно ливаде
да сбира сено косено,
косено, ненапластено.
Сбира Марийка допладне,
седнала е да си почине
и малко хлебец да хапне,
студена водица да пие.
Отдолу идат три моми -
Марийкините другарки.
Те на Марийка думаха:
- Марийке, наша другарке,
хубаво ли е кадъна?
Марийка дума другарки:
- Не е хубаво кадъна,
кадъна, турска ханъма.
Турската вяра е лошава.
Брей гиди вяра българска,
че на хубаво мирише,
на ран миризлив босилек,
на черноока камшица.
Турската вяра е лошава
и на лошаво мирише,
на бъзе, на попрено,
на осланена коприва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020