* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка на майка думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
ще взема да се потурча
от тая пуста работа!
Майка на Радка думаше:
- Работи, Радке, залагай,
недей се, мама, потурчва,
че добро ли е турското,
турското, Радке, робството? -
не знаят делник, ни празник,
ни ги ли света неделя!
Радка майка си не слуша,
но взема, та са потурчи.
В събота бяла ханъмка,
в неделя рано станала,
девет е хляба опекла,
девет девера изпрати;
па взема торба на рамо.
отишла сено да сбира.
До пладне сбира и пее,
седнала да си почине,
чула българе, че пеят -
викнала, та заплакала:
- Добре ми мама думаше:
"Работи, Радке, залягай,
недей се, мама, потурчва,
че добро ли е турското,
турското, Радке, робството?
Че де е вода студена -
българе ще си попият;
че де е нива голяма -
българки ще я пожънат;
че де е сянка дебела -
българки ще си починат!"
Азе си мама не слушах,
но вземах, та се потурчих!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020