|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Ахмед на Рада думаше:
- Мари Радо ле, Радо,
стана си девет години
все у вас кондисвам,
все ти ми, Радо, поливаш,
на ръце пешкир подаваш.
Хайде се, Радо, потурчи,
бяла ханъмка да станеш
на висок чардак да стоиш,
жълти жълтици да нижеш
и ситен дребен маргарит!
Че ми се Рада потурчи;
когато било неделя,
всички българи празнуват,
празнуват и си почиват.
Рада на ливади отишла
зелено сено да събира,
босичка по кусеничка,
че ми се Рада разплака,
разплака и занарежда:
- Де-гиди, нашто българско,
най е хубаво на света!
Турската вяра неулита
и на неулито мирише
на дюля, на избутяла,
на бъзе, на попарено.
Коевци, Дряновско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|