|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Рада, бяло Раде!
Раде си майци думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
мене се веки додеяло
зиме по чужди станове,
лете по чужди стърнишки;
я кье се, мале, потурча!
Майка на Раде думаше:
- Немой се, Раде, потурчувай,
походи, Раде, поноси
майчина лепа премена
и твое ситно гиздило!
Раде си майка не слуша.
В петък се Рада потурчи,
в събота кадънувала,
в неделя сено сбирала
и лепа песна пеела:
"Ден-гиди, бели българки!
Де-къде нива трънлива -
българки да я ожънят,
де-къде вода гореща -
българки да я напият!
Па са тънки, та високи!
Де-къде сянка дебела -
българки да седят,
тия са бели, та червени!
Пустите наши кадъни,
де-къде сянка дебела -
тия да я олежат;
де-къде вода студена -
кадъни да я напият,
пак тия жълти-примряли!"
Кочачово, Конушко - Станимашко, дн. Кочево, Асеновградско (СбНУ
9/1893, с. 69, № 5).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|