* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка на мама продума:
- Аз ще се, мамо, потурча.
Майка на Радка говори:
- Недей се, Радке, потурчва,
че турско, Радке, неяла,
че турци празник не знаят,
нито пък света неделя.
Радка си майка не слуша.
В петък се Радка потурчи
в събота кадънувала,
в неделя рано станала,
девет е хляба месила,
девет е девери изпратила,
метнала торба на рамо,
бързо на нива отишла.
Слънцето трепти, изгрява,
Радка си нива зажънва.
Жънала що е жънала,
чува че българки пеят,
тогава си Радка заплака:
- Добре ми мама думаше,
че турци празник не знаят,
нито пък света неделя.
Българско и пак българско!
Дето е трева зелена -
българи ще я покосят;
дето е нива леглива -
българи ще я пожънат;
дето е вода студена -
българи ще я напият;
дето е сянка дебела -
българи ще я належат.
Българско и пак българско!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020