* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

- Радо ле, работи, Радо, наваляй,
дано те Господ избави
от тези чужди работи:
лете от чужди стърнища,
есен от чужди мелици,
зиме от чужди станове,
пролет от чужди ръкаве.
Рада майци си думаше:
- Работих, мале, навалях,
не можах да са избава
от тези чужди работи,
но ще се, мале, потурча.
В петък са Рада потурчи,
в събота кадънувала,
в неделя рано станала,
девет е хляба месила,
девет девера изпратила;
па взела вила на рамо,
отишла сено да пласти.
До пладне пластила и пяла,
от пладне пластила-плакала:
- Дей-гиди, мило българско!
Де има сянка дебела -
българки да я излежът;
де има вода студена -
българки да я напият.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020