* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Тодорка дума мама си:
- Бактисах, мамо, бактисах,
зиме и лете в чужбина,
зиме по чужди дараци.
Майно льо, ще се изрека,
бяла кадъна да стана,
на висок чардак да стоя,
от писан пармак да гледам,
на дебел миндер ще стоя,
тънко налима ще преда,
жълто жълтици ще нижа,
бели бешлици ще броя!
Мама Тодорке думаше:
- Тодорке мила, мамина,
не се, Тодорке, изричай,
турската вяра лошава, (2)
тя на лошаво мирише,
на бъзе, на попарено.
Нашата вяра хубава,
тя на хубаво мирише,
на ален катмер карамфил,
на черноок дребен босилек!
Тодорка мама не слуша.
В петък се Тодорка изрече,
в събота кадънувала.
В неделя рано станала,
бяло си пране опрала,
гладко мазане замазала,
сварила чорба щирена,
щирена и копривена.
Метнала фередже на глава,
вдигнала вила на рамо,
босинка по росенината,
зелено сено да сбира.
До пладне Тодорка сбирала,
сбирала и поглеждала,
дано се Халил зададе
обеда да й донесе.
Нито се Халил зададе,
нито й обед донесе.
Викнала Тодорка да плаче:
- Клета му душа, проклета,
който мама си не слуша!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020