* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Тръгнайме да отиваме
в Шиглаик на панагиря, (2)
на Ловчар на манастира.
И Стана иска да иде,
майка й не я пущаше:
- Седи ми, Станке, не ходи -
Ти имаш много душманье.
Стана майка си думаше:
- Кье ида, мале, кье ида.
Че стана, та се премени
Със два ми бели фустана,
отгоре сини кафтани,
с тънка книката престилка
и с бело тънко дюлбенче,
със турунджени терлици,
със лимонени папуци,
че на панагир отиде.
Що отиде и се залови,
заигра Стана, запея.
Сеймен й глава клатеше:
- Станке ле бела хубава,
ставаш ли бела кадъна,
носиш ли черно фермене?
- Та ставам, белки не ставам,
ку ми сеймена донесе
синьо мораво кадифе
и тънко бело дюлбенче,
и турунджени терлици,
и лимонени папуци.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020