* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Ябраим Янки думаше:
- Искаш ме, Янке, искаш ме,
искаш ме и ще ме вземеш.
Подире пишман ще станеш,
турската вяра лошава,
лошава и лошо мирише.
Янка Ябраим не слуша,
петък му Янка пристана,
в събота е кадънувала,
в неделя Яно, Янчице,
с черна фереджа на главата,
със зелена стомна на ръка,
боса за тръни отива, (2)
покрай селото минава.
Викнала е, че заплакала:
- Ях, гиди вяра българска,
тя на хубаво мирише,
на ситен гръцки босилек,
на стариградски бял тамян.
Че хвърли фераджо от глава
и счупи стомна от ръка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020