|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Как хи бе драгу на Пена
бяла хамънка да стане,
на висок чардак да седи,
бяла коприна да преде,
жълти алтъни да ниже!
Станала, пременила се,
на висок чардак седнала, (2)
хем преде Пена, хем плаче:
- Бре блазе, Боже, бре блазе
на тява бели българки -
де го крушка благушка,
българки ще я оберат.
Де го вода студена,
българки ще я напият.
Де го де сянка дебела,
българки ще я отьрлят.
А пък я, Боже, а пък я
тука, в тевното хвърлена!
Кадъните хи рекаха:
- Пено ле, мари хубава,
Пено ле, бяла българко,
то е тевното тепърва, (2)
тъпърва толко години!
Индже войвода, Бургаско; хороводна (СбНУ 65/2012, № 982-2).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|