 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Мър, Маро льо!
Остана Мара сираче
без майка Мара, без баща.
Мара се ясно спровикна:
- Бре, Боже ле,
мен ми се вейке додяло
зиме по чужди огнища,
ляте по чужди странища.
Ле ще се, Боже, потурча,
бяла ханъмка да стана,
на висок чардак да седя,
жълти жълтици да нижа,
бяла коприна да преда!
Мър, Маро льо,
в петък се Мара потурчи,
в събота бяла кадъна,
в неделя рано станала,
опрала и замазала,
на висок чардак седнала,
бяла коприна запрела,
я че се ясно спровикна:
- Бре, Боже ле,
дей-гиди, вяра българска,
дей-гиди, моми българки!
Де има сянка дебела
българки да я насядат,
де има вода студена,
българки да я напият!
Янюрен, Софлийско - Гърция; зап. в Мечикчилер, Османпазарско, дн. Беломорци, Омуртагско; жътварска (Стоин-ИЗТр. 1939, № 148 - "Потурчила се и се разкаяла").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020