* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Пенке мо, Пенка мами си думаше:
- Мър мамо, мър мила мамо,
я ще се, мамо, потурча,
бяла кадъна да стана.
Мама на Пенка думаше:
- Пенке мо, къзъм Пенке мо,
недей се, Пене, потурчва,
турската й вяра, бре, лоша,
не знаят делник, ни празник,
ни кога й света неделя.
Пенка мама си ни слуша,
петък са Пенка потурчи,
събота кадънувала,
в неделя рано ранила,
отишла й сено да сбира.
До пладне сено сбирала,
тръгнала да си отива,
сред село хора играе,
викнала, тай заплакала:
- Хай гиди вяра българска,
де има вода студена,
българи да я напият,
де има сянка дебела,
българи да я намърсят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020