* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

- Мале мо, жъ се потурча,
мале мо, турчин жъ взема,
че ми се веким додяло
от чужда глотна работа -
лете из чужди стърнища,
зиме по чужди станови!
Петък са Янка потурчи,
в събота яли и пили,
в неделя са га взели,
взели га, изверили га,
на висок га чардак качили
бяла коприна да мъкни,
жълти алтъни да ниже.
До пладне кадънувала,
от пладне взела да вика:
- Бре, блазя на българките,
де да е нива голяма,
българки да я дожънат,
де да е сянка дебела,
българки да я отърлят;
де да е вода студена,
българки да я напият;
де да е крушка петровка,
българки да га обират!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020